* * *

Слънчева женитба

Яна майкя ситно дробно плела,
ем я плете, ем я хитро учи:
- Кога идеш, Яно, за Маркоте,
срамувай се таман три години -
първа годин свекър и свекърви,
втора годин зълви и девери,
трета годин на млади Маркоте!
Чула Яна, ама не разбрала -
срамува се таман девет годин -
три години свекър и свекърва,
три години зълви и девери,
три години на млади Маркоте.
Проговори, море, млади Марко:
- Леле, Яно, леле, бела Яно,
щото бея моите другари,
щото бея твоите другачки,
щото сме се заедно женили,
сите имат по мъжко детенце.
Веке стана, Яно, девет годин,
ти на мене дума не продума,
а то нели дете да сдобиеш!
Азе, Яно, тебе кье опростя,
кье оглавя Мара бръзодума!
Па му Яне нищо не продума.
Па остави Яна немкьеница,
та оглави Мара бръзодума.
Па покани китени сватове,
па покани два млади девера,
па покани двамина кумове,
па пойдоа китени сватове.
Кога бея на момини порти,
на момини - Мари бръзодума,
сдоби Яна това мъжко дете.
На свекърва вели и говири:
- Леле, мале, леле, мила мале,
като мене Марко опрощева,
я ми кажи, мале, и научи,
що да чина това мъжко дете?
Я свекърва вели и говори:
- Клета да си, Яно немкьенице,
та не си си на Марко кажала,
дека носиш това мъжко дете -
да не глави Мара бръзодума!
Я се умий, море, и оплети,
и се тежко бело, бре, премени,
облечи си руба неносена,
облечи се у венчална руба,
па обаняй това мъжко дете,
па го тури у шарена люлка -
беки ти Господ, море, помогне,
за Марко, море, да си останеш!
Послуша Яна стара свекърва,
па се уми Яна и оплете;
облече си руба неносена,
облече си венчална премена,
па обаня това мъжко дете,
па го тури у шарена люлка.
Па дойдоха китени сватове,
доведоха Мара бръзодума.
Проговори Яна немкьеница:
- Какво, мале, сватове да срещна?
Свекърва й вели и говори:
- Вземи в ръце това мъжко дете,
на сватове ръка да целиваш,
а на Марко коня да дофанеш
и на Марко дете да подадеш.
Да запалиш светлива борина,
да се види сватове да слезнат!
Сите ги е Яна посрещнала,
на сите е ръка целивала,
а на Марко коня дофанала
и на Марко дете е подала.
Ка светела светлива борина,
запали си свилени ръкави.
Проговори Мара бръзодума:
- Ако си, Яно, нема-немица,
не си си, Яно, слепа-слепица!
Тогай си е Яна продумала:
- Нито съм, Маро, нема-немица,
нито съм, Маро, слепа-слепица!
Така ме е мама, бре, учила -
девет години да се срамувам,
и па не съм на Марко сгодила,
и па ме Марко мене прощева!
А ти веднага от кон продума,
та ти ли на Марко кье да сгодиш!
Ка чу Марко Янините думи,
прегърна си Янка немкьеница
и на Яна вели, ем говори:
- Прости мене, мори бела Яно,
я съм, Яно, пред тебе прегрешил,
пред тебе, Яно, що кье ми друга!
На сватове вели, ем говори:
- Ой леле ви, китени сватове,
простете ми, кумове, старокьи,
да върнете Мара бръзодума,
водете я при майка, при баща -
я се не деля от първото либе!
Па върнаа Мара бръзодума,
върнаа я при макя, при баща.
А Мара се на Бога помоли:
- Я ме створи, Боже, и прествори,
да ми стана пиле лястовица,
да се маана, Боже, от народо,
да си литна горе у небото!
Тогай се е Божу съжалило,
та си стана пиле лястовица,
та си литна въздух на високо.
Па се пущи младото деверче,
откина й десната плетенка,
та й стана чепареста опашка...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014