* * *

Слънчева женитба

Мама на Рая думаше:
- Райо ле, синко Райо ле,
стига си ти, Райо, греял,
изгори, сине, хората,
хората, сине, из житата,
копачи, Райо, из нивата!
Райо на мама отговаря:
- Как да не си, мамо, грея,
кат' видях мома Маринка,
през собата, през пенджера,
злато Маринка сновеше,
сребро Маринка вадеше.
Колкот' среброто лъщеше,
Маринка дваж по-лъщеше.
Мама на Рая думаше:
- Райо ле, сине Райо ле,
и туй ли да те науча.
Днес ветък, утре - събота,
в други ден - света неделя,
по в други ден - свет Гергьовден.
Изпусни златна люлчица
у Маринкина градина,
ще върви мало й голямо
за здраве да се залюлей.
Маринкината майчица
от хората ще я досрамей
и на Маринка ще каже
да излезе, да се залюлей.
Райо мама си послуша,
че спусна златна люлчица
в Маринкината градинка.
Вървяло мало й голямо
за здраве да се залюлей.
Маринкината майчица,
тя на Маринка думала:
- Маринке, дъще Маринке,
не е ли й от хора срамота,
че си от стая не излизаш,
не излизаш да се залюлейш?!
Кат' си Маринка излягла,
че си й у люлка седнала,
па се люлчица издигна
и си при Райо излитна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014