* * *

Слънчева женитба

Яна макя ситно, дребно плела,
ситно плела, люто а заклела:
- Черко Яно, да не ти е просто,
кога ойдеш на Маркови двори,
да не думаш до три, четир дена,
да не думаш свекру и свекърви,
да не думаш на милаго Марка!
А на Яна пък се е зачуло,
зачуло се - за четир години!
Не думала четири години
ни на свекър, нито на свекърва,
не думала на милаго Марка.
Станал Марко тъжен и кахърен,
па на макя потийом говори:
Таком Бога, моя мила майко,
че прощавам Яна хубавица,
че прощавам той нема немица!
А макя му потийом говори:
- Таком Бога, мои мили синко,
ниа сме са с Яна научили,
научили, с Яна погодили.
И нам че се, синко, посвидечи
да прощаваш Яна хубавица,
та да тражиш бързо сговорливо.
Ала Марко макя не послуша,
та си собра китени сватове,
та че иде отът Бело море,
та доведе Мара презморкиня.
И сватове на Яна говорят:
- Остай сбогом, той нема немица!
А Яна им нищо не говори,
туку им се тийо, лепо кланя.
Па е минал Марко младоженя,
па на Яна потийом говори:
- Остай сбогом, той нема немице,
да те тука жива не затичам!
А она му нищо не говори,
туку му се тийо, лепо кланя.
Па са ошли отът Бело море.
Поведоха Мара презморкиня.
Ка минаха през Белото море
и настаха през равното поле,
проговори Мара презморкиня:
- Таком Бога, Марко, крали Марко,
що си свети твои равни двори?
Дал' е иле ил' бело кофиле,
или ми е от цветок капинки,
или ми са църкви, манастири?
А Марко у потийом говори:
- Таком Бога, Маро презморкиньо,
що ме питаш, право че ти кажем:
ни е иле, ни бело кофиле,
нито ми е от цветок капинки
нито са ми църкви, манастири,
нало ми е той нема немица -
излезнала със свещ да ни свети.
Ка ойдоха дома на дворове,
проговори Мара презморкиня:
- Да ако си нема снемела,
та не са ми слепа ослепела -
лепите ти пръсти одгореа!
Да не ми е за лепите пръсти,
нело ми е за сребръни пръстен!
Проговори той нема немица:
- Леле Боже, леле мили Боже,
от кон слази - какви думи дума!
И оно ли Марку че угоди?
Да я не съм той нема немица:
кога майкя мене ситно плела,
тогай майкя мене люто клела
да не думам четири години
ни на свекър, нито на свекърва,
да не думам на милаго Марка.
Леле Боже, леле мили Боже,
я ме твори пиле лястовица,
да полетим от комин на комин,
да погледам у Маркови двори
как че оно Марку да угоди!
Богу се е жалба нажалило,
та я стори пиле лястовица.
Рипна Марко Яна да докачи,
оскуба ю коса от косичняк.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014