* * *

Слънчева женитба

Мома Марийо, Марийо!
Мария либи Слънцето;
откак Слънцето залиби,
тя вънка не е изляла,
да я не види Слънцето.
Марии майка мащеха
Марии върла душманка.
А тя се чуди и мае
как да изведе Мария,
та да я види Слънцето.
Па купи въже конопно,
па го проснала, проснала
по техни двори широки.
Па влезе в нови зимници,
отключи нови сандъци,
извади бяла премяна,
Марийни тънки дарове.
Па ги намята, намята
по това въже конопно,
дано излезе Мария
дарове да си събере,
та да я види Слънцето.
То си се Богу намили,
намили, още нажали,
та даде ситна росица.
Мария завчас изляла
да си дарове събира.
Тъмна бе мъгла паднала,
и във мъглата два шипа,
та си Мария вдигнале,
в синьо я небе качиле.
Марии майкя мащеха,
а тя се викна провикна:
- Мома Мария, Марийо,
де ми си и къде ми си,
дали се земя разгърна,
та тебе млада погълна?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014