* * *

Слънчева женитба

Мома Марийо, Марийо!
Мария либи Слънцето,
Мария вън не излази,
Слънцето да я не види.
Марии майкя мащеха,
Марии вяра не фата.
Окъпа мъжко детенце,
опрала песлин пелени,
та ги по двори разпросна.
Темен се облак зададе,
та ситна роса прироси.
Майкя Марии думаше:
- Моме Марийо, Марийо,
я излез вънка, Марийо,
събери песлин пелени!
Излязла беше Мария
пелени да си събере,
ка я видяло Слънцето,
три дни стояло, греяло,
изпогори малки моми,
малки моми по нивето,
косачите в ливадето.
Слънцу си майкя думаше:
- Синко ле, ясно Слънчице,
стига стоя, стига грея,
изгоряха малки моми,
малки моми по нивето,
косачите в ливадето!
На кога бъде, Слънчице,
на личен ден, на Великден,
по на личен, на Гергьовден,
а ти ми пусти люлила,
люлила на крива върба,
да върват моми и жени
и карагюзел невести,
в люлила да се люлеят.
Давно ми дойде Мария,
и тя в люлила да влезе,
в люлила да се люлее,
а ти и вдигни люлила!
Послушало е Слънцето.
Кога било на личен ден,
на личен ден, на Великден,
по на личен, на Гергьовден,
а той ми спусна люлила -
вървяли моми и жени,
та се в люлила люляха.
Марии майкя думаше:
- Синко дъщерко Марийо,
я иди, синко Марийо,
я иди при твои еранки,
та се в люлила полюлей!
Послушала я Мария,
та се хубаво премени,
па на люлила отиде.
Щом в люлила се покачи,
Господ издигна люлила.
След Мария си течеше
Марии майкя мащеха,
теком течеше викаше:
- Синко, дъщерко Марийо,
азе ща да ти заръчам,
кога ми идеш, Марийо,
на Слънчовите дворове,
ти говей свекру, свекърви,
говей им девет години,
и на девера Огняна,
и нему говей четири,
четири и половина,
свойго другому - година,
година и половина!
Послушала е Мария,
та е говяла, говяла
свойго другому година,
никому ка не продума.
Не потърпяло Слънцето
година и половина,
ами Мария напусна,
та се годило Слънцето,
та увзе Дена-Деница.
Накарали са Мария,
Мария да ги венчее,
на Слънце сестра да стане.
Та зеле да ги венчават -
Мария свещи държеще.
Догоряха й свещите,
загоряха и пръстето -
тя токо седи, та мълчи.
Сгледа я Дена-Деница,
па си Марии думаше:
- Ако си глуха и нема,
та не си, мома, и слепа!
Догоряха ти свещите,
загоряха ти пръстето.
А Мария им продума:
- Тене ле, та мой свекре ле,
прощавайте ми говене,
говене, често кланяне!
Нито съм глуха, ни нема,
нито съм, тене, па слепа,
на ме е мама зарекла,
зарекла да ви говея:
свекру, свекърви до девет,
до девет, тене, години,
а на девера Огняна
четири и половина,
свойго другому година,
година и половина,
а той ме, Боже, не чака
ами ме млада напусна!
Като я зачу Слънцето,
а то се Богу помоли:
- Аз не ща Дена-Деница,
на ща да взема Мария!
Остана Дена-Деница,
остана на венчилото.
Дена се Богу молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
стори ме, Боже, престори,
на какво годе пиленце!
Стори я Господ, престори,
престори на лястовица,
та хвръкна да си изхвръкне
на Слънчовите дворове.
Като видяло Слънцето
това ми пиле хубаво,
спусна се, та му отряза
пленици от тилниците -
та да се знае, приказва,
че това ми е пиленце
от Слънчовата невяста,
що ми я млада напусна,
напусна от венчилото.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014