* * *

Слънчева женитба

Горката Янка-Борянка,
всичкото добро стигнала,
само един кусур имала -
от сърце рожба нямала,
нямала, няма да има.
Че ми повила, завила
сам ми роден бял камък
и го е в люлка сложила,
залюляла и му запяла:
- Нани, нани, бял камък,
дано ми станеш на рожба.
Нали е Божа работа,
от люлка се гласец чуло,
само си име кръщало,
хубаво име Добринка.
Раснала Добринка, пораснала
на осемнайсет години.
Майка й не я пускала
от къщи навън да излиза.
Един ден Добринка излязала
и си на чардак седнала,
шарен си ръкав шиеше.
Откъде я слънце видя,
три дни и три нощи гряло,
гряло и не залязвало -
Добринка слънце надгряла.
Слънчова мама думаше:
- Заседни, мама, залегни,
веки ги, мама, изгори
момите по чакъмите,
момците по снопове,
бабите край огньовете,
децата по пътищата.
Слънчо си мама думаше:
- Как, мамо, да залеза,
залеза, да си залегна!
Долу, на долна земя,
там има мома хубава,
тя мене, мамо, надгрява,
искам нея да взема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014