* * *

Слънчева женитба

Люляла е мама бял камък,
бял камък, бял самороден,
и се на Бога молеше -
камък на рожба да стане.
Че й чу Господ молбата,
камък на рожба обърна.
Детето беше момиче,
Добранка го кръстиха.
Расна Добранка, порасна,
порасна мома хубава.
Много е Добранка хубава,
над слънце надделяваше,
Месеца нащърбяваше.
Нейната мила майчица
никъде Добранка не пуска,
нито с моми на хоро,
нито с булки в черква.
Добранка дума на майка си:
- Една съм, и аз да не съм,
като ме никъде не пускаш.
Че майка й я пуснала
в собата на прозореца.
Като я видяло слънцето,
гряло три дни и три нощи.
Мама на слънчице думаше:
- Слънчице, мило мамино,
къде седя, къде грея?
Изгори, мамо, умори,
млади моми в Румъния,
млади момчета в Добруджа,
малки дечица в люлчица.
Слънце на майка си отговаря:
- Гряло съм, мамо, гледало съм
Добранка, мома хубава.
Над слънце надделяваше,
Месеца нащърбяваше,
ако не взема тази мома
няма да ходя да грея.
- Как да ти вземем тази мома,
като е долу на земята,
пък ние сме горе на небето?
Слънце на майка си думаше:
- Ще спусна люлки до земята,
в люлките нови дюкяни,
дюкяни с нови премени.
Всичките моми ще дойдат
да видят нови дюкяни,
да видят нови премени.
Добранка, мома хубава,
и тя в дюкяни ще дойде,
аз ще си люлки издигна,
тук горе ще ги доведа.
Добранка дума на майка си:
- Всичките моми ходиха
да видят нови дюкяни,
да видят нови премени,
ти ме никъде не пускаш,
една съм, и аз да не съм.
Че мама я пуснала
да види нови дюкяни,
да купи нови премени.
Като е Добранка влязла,
купила нови премени,
и се люлките вдигнали,
Добранка горе извели,
право при слънце завели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014