|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Моме Марийо, Марийо,
моме, майчина дъщерьо. (2)
Откак се роди Мария, (2)
тя навън не е излязла, (2)
Слънцето да я огрее, (2)
вятъра да я подухне. (2)
Кога се брат й зажени, (2)
тогаз навънка излезе, (2)
брата си вода да даде. (2)
Де я видяло Слънцето, (2)
че я греяло, греяло (2)
три дни ми и три вечера. (2)
Никой нищо не угади, (2)
погадила се кръстничка. (2)
Тя на кумичка думаше: (2)
- Моме, кумичке Марийке, (2)
я си във къщи ти влези, (2)
дано си зайде Слънцето.
Момино, Търговищко; хороводна (СИБ 2, № 1381 - "Слънцето
се захласва по момина хубост").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|