* * *

Слънчева женитба

Расна Добринка, порасна,
станала мома хубава, хубава.
Майка й не я пускала
за вода, нито по говеда.
От къде Слънце я съгледа, (2)
три дни, три нощи трептяло,
трептяло, не захождало.
Мама на Слънце думаше:
- Слънце ле, мило мамино,
как ще момата да вземеш,
като е на земя под небе?
Слънце на мама думаше:
- Мамо, мила мамо,
на ден, на Гергьовден
ние ще люлки да спуснем.
Всички на люлки ще се люлеят,
Добринкин ред като дойде,
на люлка да се люлее,
като се на люлка покачи,
ние ще да люлките вдигнем.
Тъй ще Добринка да взема,
и тогава ясно ще грея.
На ден, на Гергьовден,
като се люлки спуснали,
мало и голямо да се люлее,
Добринкин ред е дошло,
на люлката да се люлее.
Като се на люлка качила,
за здраве да се люлее,
Слънце си люлки вдигнало,
от земя горе до небе.
Слънце на майка си думаше:
- Видя ли, мамо, видя ли,
как си Добринка прилъгах,
с люлката при мене я вдигнах.
Отсега веки нататък
все ясно, мамо, ще грея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014