* * *

Слънчева женитба

Запряло се е Слънцето
на пладня, на икиндия
над Грозданкини дворове.
Греело Слънчице, три дни,
греело и не слизало.
Майка си Слънце потърси,
че го над Грозданкини намира
и на Слънчице продума:
- Що грееш, Слънце, не зайдиш?
Слънце майка си думаше:
- ще грея, мамо, ще грея,
дорде Грозданка не взема,
у дома да я заведа.
Мама Слънчице продума:
- Слънчице мило мамино,
хайде у дома да идем,
утре е, мама, Гергьовден,
златна ще люлка да пуснем,
момите да се люлеят.
Мома Грозданка ще дойде
с люлката ще я вземеме,
у дома ще я заведем.
Слънце майка си послуша,
че си Слънце отиде.
Сутринта рано станали,
златна си люлка пуснали,
мало и голямо са дошли
на люлка да се люлеят.
Мома Грозданка и тя дойде.
Като се на люлка качила,
люлка се силно залюля.
Мама Грозданки думаше:
- Грозданке, мила мамина,
три дни да постиш
на свекър и на свекърва.
Грозданка не е разбрала
и девет години не продумала,
девет години було носила.
На десетата година
булото се запалило,
нейната стара свекърва,
тя с уста й казала:
- Ако си няма немица,
че не си сляпа слепица.
Тогаз Грозданка придума,
че майка й й казала -
девет години було да носи,
девет години да пости,
да пости и да не приказва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014