* * *

Слънчева женитба

Нямала й мама, нямала,
нямала рожба от сърце,
и тя се на Бога молеше:
- Я дай ми, Боже, я дай ми,
я дай ми рожба от сърце,
момчана или момична...
Че я Господ послушал,
даде й рожба момична,
че мама й се чудеше,
какво й име да даде.
Кръщала я е Грозданка,
да й е грозно името.
Расла Грозданка, порасла,
станала мома хубава,
слязла е да се разходи
у бащини си дворове.
Отде я Слънце съгледа,
три дни се й Слънце маяло,
маяло, не засядало,
изгори орачи на нива,
изгори копачи на лозе.
Като се й три дни минало,
тогаз са й Слънце залязло.
Мама му дума на Слънце:
- Слънчице, мило мамино,
кажи на мама, речи ми,
що се три дни да седиш,
да седиш да не залязваш.
Кажи ми, мама, речи ми,
защо се три дни маяло,
та ти обеда остана,
та ти вечеря остана.
Три дни се, мама, ти мая,
изгори орачи на нива,
изгори копачи на лозе.
Слънчице дума мама си:
- Мамо ле, стара ти мамо,
като ме питаш, да кажа,
защо се три дни аз маях,
маях се, не залязвал съм.
Когато, мамо, отидох
на долнята, долня земя,
там си аз, мамо, намерих
прилика, мамо, за мене,
и тя хубава кат мене,
и за туй се три дни аз маях.
Я иди, мамо, я иди,
на Бога да се помолиш,
дано те Господ послуша -
жива Грозданка да вземем,
за нея да се оженя.
Мама му на Бога се помоли,
че си я Господ послуша.
Господ на мама му думаше:
- Утре ми ден, мари, Гергьовден,
Златни люлки ще пусниме
във Грозданкини дворове,
да върви мало и голямо
за здраве да се люлее,
темни мъгли ще пуснем,
златни люлки ще дръпнат,
Грозданка жива ще вземат
Слънцето да се венчее
за хубава мома Грозданка.
Съмнал ми ден Гергьовден,
златни се люлки пуснали
в Грозданкини дворове.
Вървяло мало и голямо
за здраве да се люлее,
най-подир Грозданка седнала
за здраве да се люлее.
Темни се мъгли пуснали,
златни се люлки дръпнали.
Мама Грозданки думаше:
- Девет години си сукала,
девет месеца да постиш
на свекър и на свекърва,
та първо либе венчило.
Постила девет месеца.
Слънчице дума Грозданки:
- Я ще се за друга оженя,
тебе кръстница да взема.
Грозданка нищо не дума.
Слънце на черква отиде
с друго булче да се венчее.
Като в черква влязоха
от Бога огън паднало
на булка було пламнало,
булка под було продума,
тя на кръстница думаше:
- Грозданке, млада кръстнице,
ако си от Бога немица,
че си от Бога слепица,
защо ми було запали?
Тогази Грозданка продума:
- Ази не съм, мари, немица,
нито съм от Бога слепица -
само се було запали.
Като зачу Слънце таз дума,
остави булче под було,
пак си Грозданка поведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014