|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Люляла мома бял камън,
хем го люляла, хем пяла,
хем се на Бога молила:
- Стори го, Боже, стори го
детенце, та момиченце.
Де стоял Господ, та слушал,
сторил го Господ, сторил го
детенце, та момиченце.
Кръстили са го Еленка.
Расла Еленка, порасла,
станала мома хубава,
за сгода, за сгодяване.
Нийде га мама не пуска -
ни за вода, ни за говеда.
Мама за вода отиде,
Еленка вънка изляла,
седнала в долна градинка
на бащин гергеф да шие.
Отде га видя Слънцето,
цял ден е Слънце греяло,
трепери, па не заходя.
Кога е Слънце зайдело,
мама си Слънчо думаше:
- Сино Слънчо ле, Слънчо ле,
защо са, синко, замая,
замая и скоро не дойде?
Слънчо на мама думаше:
- Мър, мамо, мър, мила мамо,
жа кажа, няма да лъжа.
Една си мома загледах
на долния свят на края.
Ко ми мома не вземете,
я няма ясно да грея.
Мама на Слънчо думаше:
- Като е мома на земя,
па ний сме, синко, на небе -
как ще си мома вземеме?
- Мър, мамо, мър, мила мамо,
лесно жа мома да вземем.
Га дойде личен Гергьовден,
жа пуснем златни люляйки,
за здраве да се залюлят.
Еленка жа са залюля -
жа вдигнем златни люляйки,
Еленка при нас жа вземем.
Дошло е личен Гергьовден,
пуснали златни люляйки,
за здраве да се залюлят.
Всичките се залюляха
и Еленка в люляйка влезна,
люляйки се в небе вдигнаха.
Еленкината майчица,
тя са изясно извика:
- Синко Еленке, Еленке,
девет деня да говееш
на свекър и на свекърва,
на първо любе венчано.
На Еленка са зачуло -
девет години да говей
на свекър и на свекърва,
на първо любе венчано.
Говяла и си търпяла
цели ми девет години.
Мама на Слънчо думаше:
- Булката й няма, синко ле,
друга жа булка да зема.
Друга са булка земали,
Еленка кума сторили,
внели ги да ги венчават.
Еленка свяща изпусна,
та си булото запали.
Булка под було продума:
- Ей мъри, няма немице,
какво си няма немица,
тъй ли си сляпа слепица,
та си булото запали!
Еленка тогаз продума:
- Я не съм няма немица,
нето съм сляпа слепица.
Мене ми мама заръча
девет години да говя
на свекър и на свекърва,
на първо любе венчано,
а ти под було продума.
И развърнали булката,
та си земали Еленка.
Левка, Свиленградско; хороводна - през лятото (СбНУ 62/2009,
№ 989 - "Слънчова женитба").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|