* * *

Слънчева женитба

- Слънчо ле, как ти заръча майка ти,
до пладне леко да вървиш,
от пладне с кон да препускаш,
да те не кълнат сироти,
по чужди ниви големи,
косачи в росни ливади.
Слънчо си майци думаше:
- Прости ми, мале, този ред,
че се бех, мале, загледал
в хубава мома Тодора,
седнала вънка на двора,
наточи, мале, бял пешкир,
по-грей, мале, от мене,
много я, мале, харесах.
Кажи ми, мале, научи,
как да я Тодорка изведем
на небе, мале, при мене?
Майка си Слънчо думаше:
- Ще станеш, сине, в неделя,
в неделя заран по-рано,
ще вземеш златни люлчици
и ще ги, мама, поспуснеш
над Тодоркини дворове;
ще се съберат момите,
момите, още момците,
на люлка да се люлеят
и Тодорка ще да излезе
на люлка да се люлее;
като се на люлка покачи
ти си люлка издигни,
та си Тодорка изведи
на небето, синко, при тебе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014