Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Слънчева женитба

Стари Бано воскя бере,
всекой има кой да прати,
Бано нема кой да прати,
той си има девет щерки.
Най-малката, Тодоринка,
на баща си говореше:
- Ой ле, тате, стари тате,
що се маеш, що се чудиш -
иди си на пазар в Серес,
та ми купи бърза коня,
ни яхана, ни шетана,
и ми купи мъжко рухо,
мъжко рухо неносено,
и ми купи чифт пищоле.
Па си стана стари Бано,
та си ойде в Серес на пазар,
та си купи врана коня,
и си купи мъжко рухо,
и си купи чифт пищоле.
Премени се джан Тодора
и си ойде на воскята.
Не се писа къде да е,
но се писа баш войвода.
Седела е мало-много,
мало-много, девет годин,
па не са я познали,
познали я на Лазарица -
коне чеша, песна пое:
"Съботе, мила съботе,
що се милно събирахме
и жални песни поехме!"
Дочула я царицата,
та на царо говореше:
- Чести ти, царо, царството,
имаш мома у воскята!
Я царо си я питаше:
- Откъде си ти познала,
дека имам мома в воскята?
Царица му отговори:
- Събота на Лазаровден,
коне чеше, песна пое:
"Съботе, мила съботе,
що се милно събирахме
и жални песни поехме!"
Цар си вели и говори:
- Ой, войводо, млад войводо,
изкарай си силна воскя,
изкарай си висок баир,
тенки пушки напънете,
далек си нишан турете.
Изкара си силна воскя,
изкара си висок баир,
тури нишан надалеко,
напъния тенки пушки -
никой в нишан не удари,
ударила джан Тодора,
джан Тодора, млад войвода.
Не можея да познаят
дек в воскята мома има...
Па станаха, та ойдоха,
та ойдоха у црешните -
всички са застанали
отдолу под црешните,
зелени црешни си берат,
джан Тодора войводата
се качила на връх црешната,
узрели црешни си брала -
па не са я познали,
кье е мома у воскята...
Па завела силна воскя,
завела я в градината,
в градината у цвекята -
всички са китки скинали,
скинали, море, затнали;
и джан Тодора скинала,
скинала, ни е затнала,
държи китка в десна ръка -
не можали да я познаят,
кье има мома в воскята...
Седела ми джан Тодора,
седела ми девет годин,
дойде време да си иде;
ошла си дури у дома,
на баща си говори:
- Ой ле, тате, стари Бано,
я ми подай бела книга,
да напиша църно писмо,
да го прата чести цару.
Па й даде бела книга,
бела книга, църно писмо,
та написа чести цару:
"Честити цару царство!
Бех в воскята ти войвода,
бех си мома войвода,
никой ме не позна, цару,
малко-много девет годин!"
Царо се чудом зачуди,
син му вели и говори:
- Ой ле, тате, мили тате,
що се чудом, тате, чудиш?
Избери ми врана кона
и ми подай проста руба -
кье докарам джан Тодора!
Избрал е врана кона,
подаде му проста руба,
та отиде в Тодорино,
в Тодорино пусто село.
Преправил се на просяк,
па почукал, па потропал,
излезла е джан Тодора,
та го дарила жълто просо.
Той си просе изтурил,
на Тодора говореше:
- Мари, моме, малка моме,
има ле конак за мене?
Тодора му говореше:
- Кье ида да питам макя си.
Макя й вели-говори:
- Иди, щерко, отвори му.
Отворила му, та влезнал,
та влезнал у Тодорини.
Джан Тодора говореше:
- Ой ле, мале, мила мале,
стани ме, мале, затвори,
затвори ме у сандъци.
Затворила я в сандъци,
там легнала и заспала.
И просяк легнал, заспал.
Па си става просяк, става,
посред нощ, на полунощ,
вдига сандък Тодорин,
та го отнесе в цареви,
в цареви нови конаци...
На макя си говореше:
- Стани, мале, отвори ми,
нося ти, мале, невеста.
Макя му отворила,
та внесъл млада невеста.
Невеста дума, не дума,
оти е нема-немица,
три години не продумала.
Първо либе я попита:
- Мар, Тодоро, джан Тодоро,
що ти се е нажалило,
ти ни думаш, ни ме гледаш?
Тя му дума не продума,
нито го с очи погледна.
Царев син сватба прави,
сватба прави за гиздава,
за гиздава, бре, Марика,
кума си тури Тодора.
Кога ги венчаваа,
свещи догореа до пръсти,
до пръсти на джан Тодора.
Невеста Мария й дума:
- Мари, Тодоро, джан Тодоро,
ак' си нема, не си слепа,
догореа ти свещите,
загореа ти пръстите!
- Мари, Марийо, Марийо,
азе си три години живех,
при свекор, при свекърва,
с първо си лудо-младо любе,
та не сум дума продумала,
не съм ги с очи погледнала,
а ти през превез погледна
и на венчилка продума?!
Тогай първо любе, царев син,
остави гиздава Мария,
взема си пак джан Тодора -
тогай Тодора си продума,
тогай с очи ги погледна...

 


Лешко, Горноджумайско, дн. Благоевградско (ИНЕМ 7/1927, с. 123, № 3; =Стоилов, А. П. Македонски народни умотворби. /Сост. и ред. д-р Марко Китевски. Скопjе, Ин-т за македонска литература, 2000, с. 107, № 63); контаминирана.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014