* * *

Слънчева женитба

Затрептяло е Слънцето,
Слънцето, още Месеца,
ем трепти, ем не зализа -
цял един ден и цяла нощ.
Като си Слънце отива,
Слънчева стара майчица,
и тя на Слънце говори:
- Слънце ле, ясногрейче ле,
така се, Слънце, забави,
забави, та си закъсня,
че ти вечеря изстина,
до девет пещи хлябове
и девет крави ялови -
де ходи, Слънце, досега?
Слънце мамо льо думаше:
- Като ме питаш, ще кажа!
Долу ми, долу на земя
заженили се две млади,
две млади, мамо, две честни,
за туй се, мамо, забавих,
не можах да се насветя
на долна земя безкрайна,
от мерак, мамо, от радост.
Слънчева стара майчица,
и тя на Слънце думаше:
- Нали ти, синко, поръчах
с време да си излизаш
и с време да се завръщаш,
да не те Господ накаже,
вечно наказан да бъдеш.
Туй нещо беше на седми,
на седми велик четвъртък.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014