* * *

Слънчева женитба

Добринка, мома хубава,
на висок чардак седеше,
на костен гергеф шиеше,
там си я Слънце съгледа,
три дни, три нощи гледало,
гледало и не трептяло,
трептяло, не дохождало.
Майка му гостба готвела,
готвела, сина чакала,
чакала и въздишала.
Кога се Слънце върнало,
майка на Слънце говори:
- Слънце ле, мамино Слънце,
защо се толкоз забави, (2)
та манджата ти изстина?
Слънце на майка казало:
- Да знаеш, мале, да знаеш
каква си мома съгледах,
ако таз мома не вземеш,
аз не щем ясно да греем,
както досега изгрявах.
Майка на Слънце говори:
- Как ще момата да вземем,
ние сме, Слънце, на небо,
а тя е, Слънце, на земя,
на земя, между хората!
Слънце на майка казало:
- Лесно момата ще вземем!
На свети божи Гергьовден
ще спуснем златни ми люлки,
ще дойде мало, голямо
за здраве да се люлее,
и Добринка, мома хубава,
и тя на люлка ще седне,
люлка нагоре ще дърпнем,
Добринка при нас ще вземем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014