* * *

Слънчева женитба

Прочу се Ляско Желязко,
че имал много имане, (2)
от сърце рожба нямали,
сега им Господ помогна,
роди една ми женска рожбица.
Хубаво го име кръстили,
хубаво име Грозданка.
Расла Грозданка, порасла,
станала деветгодишна,
всички хизмет поела,
къщен, Грозданка и вънкашен.
Баща й сарай заправи,
Грозданка сарай измаза,
че е седнала, седнала,
в собата, на менсохата,
костен си гергьов разпъна,
ситен си й ръкав зашила,
хем ший, Грозданка, хем пее.
Слънчо се в нея загледа,
че е греяло, греяло,
три дни ми и три вечери,
че й горило, изгорило,
вредом де що е имало -
овчари по кайраците,
чифчии в черни угари,
лозари в лозя зелени,
жътвари на чакъмите.
Мама на Слънча думаше:
- Слънчо льо, холам, слънчо льо,
нали ти мама заръча
до пладне, слънчо, да грееш, (2)
от пладне да си дохождаш!
Слънчо мама си думаше:
- Мо, аз се, мамо, загледах (2)
в Грозданка мома хубава,
мо, ко да сторя, да правя,
мо, как да взема Грозданка?
Мама на Слънча думаше:
- Слънчо льо, холам, Слънчо льо,
ти спусни люлка от небе,
момите, Слънчо, ще дойдат, (2)
за здраве да се люлеят,
Грозданка и та ще дойде
за здраве да се люлее!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014