* * *

Слънчева женитба

Мама на Слънчо продума:
- Слънчо ле, мило мамино,
нали ти мама заръча -
до пладне грейом да грееш,
от пладне зайдом да зайдеш.
Да не те кълнат аргати,
аргати по чужди ниви,
жътвари по стара жътва,
косачи по ливадите,
малките деца в люлките?
Защо се, Слънчо, забави,
та ти вечера изстина?
Слънце на мама думаше:
- Да знаеш, мамо, да знаеш,
каква си мома аз видях!
Аз грея горе на небе,
тя грее долу на земя.
Ако ли нея не взема,
не ще да ясно да греем,
както съм греял до днеска!
Мама на Слънчо думаше:
- Слънчо ле, сино на мама,
утре е, сино, Гергьовден,
ще спуснем златни люлчици,
в Грозданкините дворове.
Синките моми ке дойдат,
за здраве ке се залюлят.
Като Грозданка ке дойде
за здраве да се залюля,
силни вихрушки ке спуснем,
черни облаци ке паднат,
грозданка мома ке вдигнем,
във синьо небе ке хвърлим.
Кат рекли, всичко свършили!
Затуй днес греят две Слънца,
Слънчо си грее през дена,
Грозданка булка вечерта.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014