* * *

Слънчева женитба

Имала майка, имала
една ми керка - Марийка.
Бързала да я ожени,
ала си рожба немала.
Мама Марийка думаше:
- Марийке, милна мамина,
нещичко ще те науча:
я стани рано в неделя,
на река Тунджа иди си,
земя си бело каменче,
та го измий, окъпи,
увий го в черга шарена,
сложи го в люлка шарена,
каменче дете ке стане.
И станала е Марийка,
станала рано в неделя,
на река Тунджа отишла,
па взема бело каменче,
па го окъпа, огъна,
та го е в люлка сложила.
Люляла и му пеяла,
триста му песни изпяла,
ни веднъж не го отгъна.
Кога си люлка отгъна,
каменче дете станало!
Добро му име сложили,
хубаво име - Добринка.
Расла Добринка, порасла,
станала мома голема.
Майка и не я пускаше
нито със дружки на хоро,
нито със моми на вода.
Ойде майка и на вода,
Добринка навън излезе,
на висок чардак седеше,
на костен гергеф везеше.
Ка я догледа Слънцето,
три дни, три нощи греяло,
трептяло, не заходило.
Кога е Слънце зайдело,
мама на Слънце думаше:
- Слънце ле, мило мамино,
дека се толкоз забави,
та ти гостбата изстина?
Слънце на майка думаше:
- Мамо ле, мила майчице,
да знаеш, мамо, да знаеш
каква съм мома съгледал!
Азе съм Слънце на небо,
она е Слънце на земя.
Учи ме, мале, научи
как да си вземем Добринка!
Майка му вели-говори:
- Слънце ле, мило мамино,
и туй ли да те науча?
Стани си рано в неделя,
ув неделя на Гергьовден,
пусни си люлки шарени!
Синките моми ке доат
за здраве да се залюлят,
беки Добринка ке дое
за здраве да се залюля.
Слънце си майка услуша.
Станал рано у неделя,
у неделя, на Гергьовден,
пуснал си люлки шарени.
Синките моми дойдели
за здраве да се залюлят,
и Добринка е дойдела
за здраве да се залюля.
Слънцето люлки дръпнало
и е Добринка вдигнало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014