* * *

Слънчева женитба

Моме Марийо, Марийо,
моме хубава Марийо,
откак се беше родила,
та вънка не бе излязла,
Слънцето да те огрее,
ветърът да те повее.
Днеска, Марийо, излезе
на люлка да се люлееш,
на люлка на полюлейка,
та я Слънцето видяло,
та я горялу, пекало
Три деня Слънцьо, три нощи.
Па го майка му чакала,
Слънцева майка, Слънцьо льо,
три е вечера готвила,
три вечера, три проими
да дойде Слънцьо, на дойде.
Га се Слънцьо льо завърна,
майка му си го питаше:
- Сино льо, Слънцьо, сино льо,
къде бе, сино, артисал?
- Артисал си бех, мале ле,
на Марийкини дворуве.
Аз виках, мале, аз виках:
"Само съм Слънце на небе!"
А то имало и друго,
и друго Слънце на земе.
Се що ли, как ли да правим,
мома Мария да вземем?
- Сино льо Слънцьо, сино льо,
толкова ли ума немаш,
ума немаш, ука искаш?
Опусни люлка сребърна
от небе, сину, ду вземе,
врит кът момите да дойдат,
на люлка да се люлеят,
Марийка и тя ке дойде,
на люлка да се люлее,
я ти ми вдигни люлката
от земя, сино, до небе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014