* * *

Слънчева женитба

Люляла е мама бял камък,
ден го е люляла и плакала,
и се на Бога молила:
- Я ми дай, Боже, я ми дай,
я ми дай, Боже, рожбица,
момчана, я момичена!
Чул я Господ, даде й,
даде й бяло момиче,
сама му име турила -
Добранка, добра на мама.
Расте Добранка, порасте -
на двайсет и една години.
Та се Добранка ожени,
на добро място отиде,
на добро, на чорбаджийско.
Седяла е Добранка девет дни,
никому дума не дума.
Издоила е деветте крави,
та турила млякото,
турила да го подвари,
подварила, ала го й изкипила.
Мама на Добранка думаше:
- Като си няма немица,
сляпа ли си слепица?
Тогаз Добранка продума,
девет е думи казала,
девет е села пръснала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014