* * *

Слънчева женитба

Имала е мама, имала
една дъщеря Грозданка.
На хората е грознинка,
ала на мама е хубава.
Мама й не я пущала
от вкъщи навън да излезе.
Грозданка мама думаше:
- Пусни ме, мамо, пусни ме,
със моми за вода да ида.
И мама й я пуснала,
със моми за вода отишла.
Бре, как я съзре Слънцето,
Слънцето, още Месеца,
три е дена греяло,
греяло, не захождало.
Мама й Грозданка думаше:
- Затули, сино, пенджури,
докато Слънцето да зайде,
Слънцето, още Месеца.
Мама му Слънце думаше:
- Къде си, Слънце, ходило,
ходило, толкоз бавило,
топла ти манджа изстина?
- Да знаеш, мамо, да знаеш
каква си мома аз видях -
едно е Слънце на небе,
друго е Слънце на земя.
Учи ме, мамо, научи,
как да си зърна Грозданка,
Грозданка мома хубава?
- Слънце, мило на мама,
на ден ми, на Гергьовден,
я спусни златна люлчица
на Грозданкините дворове.
Всичките моми ще дойдат,
ще дойдат да се люлеят,
Грозданка, мома хубава,
и тя на люлка ще дойде,
ще дойде да се люлее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014