* * *

Слънчева женитба

Славка й деца не траят,
ката година със дете,
със дете Славка, без дете;
сега й добила момиче,
а че се чуди и мае,
как да му кръсти името,
че го й кръстила - Грозданка,
със име да го загрози,
дано й дете живее.
Расна Грозданка, порасна,
на осемнайсе години,
колкото на бой растеше,
на хубост - още повече,
а че й Слънцето надгряла,
три дни й Слънцето трептяло,
трептяло и не заседнало,
от Грозданкините хубости.
Че си Слънцето продума:
- Божне ле, мили Господе,
бива ли, Боже, става ли
жув челяк тука да дойде?
Че го е Господ послушал -
пусна си Господ люлките
на личен ден, на Гергьовден,
за здраве да се люлеят.
Вървяло й мало и голямо,
все се за здраве люлели,
най-наподире отишла
Грозданка, мома хубава,
за здраве да се люлее.
Таман се горе качила,
вдигна си Господ люлките,
че си Грозданка занесе.
Грозданкина мама плачеше,
плачеше, още думаше:
- Грозданке, къзъм, Грозданке,
Грозданке, една на мама,
за момче и за момиче,
с име те, мама, загрозих,
не можах да те отърва...
Дето те, къзъм, заведат,
хубаво хатър да гледаш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014