* * *

Слънчева женитба

Хубава била Драганка,
че от' ми била хубава -
Слънцето била надгряла
и Месечината зачена.
И Господ каил не стана,
чуди се Господ, мае се
как да си вземе Драганка,
жива Драганка при нега.
Че спуснал Господ, че спуснал
две люлки, две полюляйки,
три щълби, три посребряни,
да вървят мало и голямо,
да вървят да се люлеят.
Вървяли, та се люляли,
и до Драганка ред дойде.
Че пратил Господ, че пратил
дур три ми вярни слугици -
първата пътя метеше,
втора хи рокля държаше,
трета Драганка държаше
и на Драганка думаше:
- Дръж се, Драганке, не бой се!
Че я на люлка качуват.
Еднъжкян, дважкян люшнали
и са Драганка вдигнали,
в сино я небе вдигнали.
Драганканата майчица,
тя си по двори ходеше,
дребно си сълдзи ронеше
и за Драганка плачаше:
- Драганке, синко Драганке,
ако те вземат за снаха,
на свекър хатър да гледаш,
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери,
и на по-голями етърви.
Ако те вземат за слуга,
хубаво да хми слугуваш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014