* * *

Слънчева женитба

Я хайде да си попеем
Стояновата гатанка,
дето я Стоян гаташе
вечер ми по седенките,
сутрин по кладенците,
пред дребни деца по пътя!
Посади Стоян ябълка
на върха на планината,
сади я Стоян, нарича:
- Расти, ябълко, порасти,
девет години да растеш,
всичката гора надрасти,
да цъфтиш, да не завързваш!
На десетата година
да цъфнеш и да завържеш
едничко зърно на върха
и то да й зърно шупливо,
и то на земя да капне,
и него свиня да изяде!
Мене ме й мама тъй клела,
тъй клела, тъй наричала:
"Расти, Стояне, порасти,
синките момци надрасти,
надрасти и се ожени!
Да си ходите, ходите
тъкмо до девет години,
никаква рожба да немаш,
еднинка рожба да имаш
и тя да й рожба момична!
Хубо й име кръстете,
хубо й име Грозданка!"
Едничка рожба добихме
и тя бе рожба момична,
хубо й име турихме,
хубо й име, Грозданка.
Хранили и отхранили,
станала й мома голяма.
Слънцето не я виждало,
Слънцето, кое Месеца,
че как я видя Слънцето,
у стаята през пенджерите,
че е греяло три дена,
три дена и три ми нощи.
Мама му Райко думаше:
- Че къде ходиш, Райко ле,
три дена да си не дойдеш?
- Майно ле, стара ле мале,
като ме питаш, да кажа,
правинко да ти обадя:
една ми мома хареса
в стаята през пенджерите.
Мама му Райко думаше:
- И туй ли да те науча?
Ще идеш, Райко, ще идеш
на Грозданкини дворове,
на хубав ден на Гергьовден,
хубави люлки ще спуснеш
у Грозданкини дворове.
Всичките моми ще идат
на люлки да се люлеят
и Грозданка мома ще иде.
Кат се на люлки покачи,
и ти я вдигни с люлките!
И той си Райко отиде
на Грозданкини дворове,
хубави люлки спуснало.
Всичките моми отишли
на люлки да се люлеят,
и Грозданка е отишла.
Кат се на люлки покачи,
Райко си люлките вдигна
и си я у тях заведе.
Та се майка му зарадва,
повдигна сватба голяма.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014