* * *

Слънчева женитба

Добринка дете добила,
твърдя я било хубаво,
тя го Грозданка кръстила
да му я грозно името,
дано детенце погрозняй.
Колкото дете растяше,
все по-хубаво ставаше.
Майка му не го пущаше
нахвънка да си излезе,
да го не гледат хората.
Га дойде ден ми Гергьовден,
нали я адет български
хората да се люляят,
нали са люлка сторили,
почнали да се люлеят
и Грозданка я изляла
на люлка да се полюляй.
Като га видя Слънцето,
много Грозданка хареса
и на майка си продума:
- Мамо льо, мила мамо льо,
ази си, мамо, съгледаф
на долна земя под небо
едно хубаво девойче.
Искам га, мамо, искам га,
за нега да се оженя.
Кажи ми, майко, научи
как да си вземем Грозданка
от долна земя на горна?
Мама Слънчице думаше:
- Слънчице мило мамино,
га дойде, синко, Гергьовден,
жа спуснем златна люлчица
от синьо небе надолу,
надолу, на долна земя,
във Грозданкини дворове.
Всичките моми жа идат
на люлка да се люлеят,
като излезе Грозданка
на люлка да се люлее,
ние жа люлки да вдигнем,
така Грозданка жа вземем.
Га дойде ден ми Гергьовден,
спуснали златна люлчица
от синьо небе надолу,
надолу на долна земя,
на Грозданкини дворове.
Всички се моми събрали
в златна люлчица да седнат,
да седнат да се полюлят.
Кога Грозданка седнала
във люлка да се полюляй,
люлки се нагор вдигнали,
Грозданка нагор вдигнали,
нагоре във синьо небе.
И оттогава досега
Слънцето грее през лято,
Грозданка грее на пролет.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014