* * *

Слънчева женитба

Марко Елена, мори, оставя, леле,
Марко Елена оставя,
та оти ле я оставя -
оти не му е хубава,
като първата година,
като първата и втора.
Девет се годин водили,
седем са рожби добили,
Марко Елена отводя
от двете малки дечичка,
от Злата, златна ябълка,
от Златко, златно пръстенче.
Стара свекърва продума:
- Елено, лепа невесто,
Марко те, Елено, остава,
оти не му си хубава
като първата година,
като първата и втора.
Елена тийом продума:
- Мале ле, стара свекърво,
девет съм годин ходила,
три съм се, мале, срамила -
три годин, мамо, на свекор,
три години на свекърва
и три години на Марко.
Какво ке му съм хубава -
девет съм корми носила,
седем съм, мамо, копала,
па как ке му съм хубава!
Свекърва вели, говори:
- Елено, снахо Елено,
я стани, снахо, по-рано,
та меси бела погача,
наточи вино, ракия,
бело му конче оседлай,
назоби го бела пченица,
напой го вино цървено,
обнижи му и седлото,
вържи му, снахо, кьостеци -
Марко ке иде на оглава,
да си оглави Тодора.
Елена се чуди и мае,
какво она да направи,
на свекърва дума, продума:
- Кажи ми, мале, учи ме,
какво, мале, да направа!
- Елено, лепа невесто,
я стани рано пред сънце,
уми се бело, изреши,
премени руба свилена,
вързи си ремен жълтици,
тури си гривни златени
и бели златни пръстенья,
бело си було забули.
Като си дойде Марко,
ти ке невеста посретнеш,
запали факла борина!
Она станала по-рано,
бело се она умила,
умила и изрешила,
премени руба венчална,
турила ремен жълтици,
вити си гривни турила,
златени гривни, обици.
Марко си жена доведе,
излезна Елена на двори,
запали факла борина.
Елена свети на двори,
Тодора седи на коня
и си от коня продума:
- Елено, лепа невесто,
кат си лепа, та не си слепа,
свилен ти ръкав изгоре!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014