* * *

Слънчева женитба

Марко тъкми дилбер Димянинка,
Марко тъкми, майка дума дума:
- Леле, щерко, дилбер Димянинко,
кога ойдеш Марко на двори,
да говееш Марко юнака,
да говееш зълви и девери,
да говееш свекър и свекърва,
сите, щерко, таман по три дена,
та да станат таман девет дена.
Она разбрала сите по три годин,
та станали таман девет годин,
вече са я няма направили,
Марко пойде друга да си тражи,
па утъкми Гина Звездалина.
Ка пойдоха църква на венчане
со них пойде хубава Янинка,
па си взема до две жълти свещи,
па си хвана и у двете ръце,
запали си тия жълти свещи.
Горели са свещи, догорели,
бели са пръсти загорели,
проговори Гина Звездалина:
- Таком Бога, дилбер Димянинко,
кат си няма, моме, не си слепа,
жълти са ти свещи изгорели,
бели са ти пръсти загорели.
Тогаз рече дилбер Димянинка:
- Таком Бога, Гино Звездалино,
бързо думаш, бързо ще се върнеш,
аз си траях, моме, девет годин,
мое добро Марко забрави,
та тебе ли, моме, ще чува.
Кат я дочу Марко, добър юнак
сърце му е от радост трепнало,
провикна се Марко колко може:
- Я си върви, Гино Звездалино,
мен ми е либе дилбер Димянинка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014