* * *

Слънчева женитба

Мома Марийо, Марийо!
Либи Слънцето Мария,
либи я тъкмо три годин.
Мария хитра, разумна,
три годин вън не изляла,
Слънцето да я не види,
не види и не познае.
Слънцето било по-хитро,
та е люлеля спуснало,
момите да се люлеят,
момите и ергените.
Всички се моми люляле,
рекли са и за Мария.
Майка Мария не пуща,
че Слънце ще я излъже.
Мария майка не слуша,
Мария тръгна да иде.
Три жени с нея вървеа -
първа й пътя метеше,
втора й фустан държеше,
третата беше майка й.
Майка Мария продума:
- Дъщерко, мома Марийо,
ти като тамо отидеш,
на Слънчовите дворове,
златна ябълка извади,
та си портите удари,
портите да се отворат!
Като във двори навлезеш,
ако си царю царица,
бяло ми перо изпрати,
бяло за тебе да носа;
ако си черна робиня,
черно перо изпрати,
черно за тебе да носа.
На свекър и на свекърва
три години да говееш,
на девер и на етърва
две години да говееш,
а на по-малките зълви -
година и половина!
Тия за тебе да питат:
"Мома Марийо, Марийо,
да не си няма немица
или си сляпа слепица?"
Ти ще им кажеш, дъщерко:
- Не съм си няма немица,
нито съм сляпа слепица,
мен ме е мама учила
на свекър и на свекърва
три години да говея,
на девер и на етърва
две години да говея,
а на по-малките зълви -
година и половина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014