* * *

Слънчева женитба

Яна мама клела и учила:
- Яно, черко, да не ти е просто!
Кьига ойдеш на Янкови двори,
да се срамиш недельцу време,
да се срамиш свекру и свекърву,
девет дена - Янку младоженю!
У ядове Яна не дочула,
срамила се девет годин време
и поступи десета година,
она Янку думу не продума.
Ка наступи десета година,
тъгай Янко на Яну говори:
- Вала тебе, Яно занемкьино,
еве стану девет годин време,
че поступи десета година,
ти на мене думу не продума!
Я ми стани рано на дзарана,
та омеси пребеле погаче
и наточи тай люту здравицу,
че да идем в село Подрумиче,
да затъкмим бързу Подруминку.
Па си стана Яна занемкьина,
стану рану отзарана,
та омеси пребеле погаче
и наточи тай люту здравицу.
И си стану Янко младоженя,
и си стану рану у неделю,
та си събра китени сватове,
па тръгнуше през равни друмове,
отидоше в село Подрумиче.
Не седеше ни много, ни малко,
седеше си три дньи и три ночи;
не су ели, ни яко пили,
па тръгнуше през равни друмове,
поведоше бързу Подруминку.
Подруминка на Янко говори:
- Вала тебе, Янко младоженьо,
що си лъщи у твои друмове?
Дал е Слънце на пладне слезнуло,
ил е Месец у дзъд надзъдано,
ил е коло от злато сковано?
Проговара Янко младоженя:
- Ни е Слънце на пладне слезнуло,
ни е Месец у дзъд надзъдано,
ни е коло от злато сковано.
Тава си е Яна занемкьина,
она лъщи кьико ясно Слънце,
она лъщи кьико ясен Месец,
она лъщи кьико коло злато.
Проговара бърза Подрумкьина:
- Вала тебе, Янко младоженьо,
щом си машил Яну занемкьину,
а па мене два дни нема да ме водиш!
Па се върну бърза Подрумкьина,
Янко дойде при Яну си занемкьину;
тъгай Яна му е дума продумала:
- Вала тебе, Янко, мое първо либе,
я не съм си нема занемкьина,
а съм тебе девет годин говеяла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014