* * *

Слънчева женитба

Славка е чедо богато,
Славкина рожба не трае!...
Родила Славка момиче,
то било много хубаво -
над хубавите хубаво,
над гиздавите гиздаво,
над работните работно.
Чуди се Славка, мая се
какво име да го кръсти -
грозно да му е името,
дано й рожба остане.
Па го кръстила Грозданка,
грозно да й е името.
Расна, порасна Грозданка,
хубава мома станала
мома на двайсе години,
навънка не е излела,
Слънцето не я видело.
Веднъж Грозданка излела
дворове да си помете
и боклук да си изхвърли,
и Слънцето я видело,
та грея Слънце, та грея
три дни ми, още три нощи,
та изгорило косачи,
косачи по ливадите,
та изгорило жътвари,
жътварите по нивите,
лозарите по лозята.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014