* * *

Слънчева женитба

Стоян ябълки садеше,
хем сади, хем люто кълне:
- Расти, ябълко, порасни,
цъфти, ябълко, не вържи,
едно ми зрънце да вържеш,
то да й, ябълко, червиво!
Че мене мама хранила,
хранила, още гледала
и хем ме люто тя клела:
- Расти, Стояне, порасти,
мама ще да те ожени,
с хубава булка събере,
от сърце рожба да нямаш,
една ми рожба да имаш,
и то да й сляпо, сакато!
Кога си Стоян говори,
стичка през гора прехвръкна
и си на Стоян продума:
- Стояне, луда гидийо,
стой, недей дума таз дума,
че ти й булката добила
хубава рожба момиче!
Хубава й клетата вяра,
Слънцето си надгрява,
Месеца си оскърбява!
Грозно му име кръстила,
грозно му име - Грозданка.
Расна Грозданка, порасна,
нийде я мама не пуща.
Веднъж Грозданка излезе
у бащини равни дворове,
де я Слънцето съгледа,
три дни над нея трептяло,
трептяло, не заходяло.
Грозданкината майчица,
тя на Грозданка думаше:
- Я стани, стани, Грозданке,
дано Слънцето заходи,
че изгоряха, Гроздано,
бащини ти вракчии
на дълги ниви плужняни!
Че е Грозданка станала,
тогиз Слънцето зайдело.
Слънчова стара майчица,
тя на Слънцето думаше:
- Слънчице, мило мамино,
къде се толкоз забави
във долна земя, в долен край,
че ти вечеря изстина,
вечеря, крава ялова?
Слънце мами си думаше:
- Мани мо, мила мани мо,
ази се, мамо, забавяф
във долна земя, в долен край,
една си мома съгледах -
хубава й клетата вяра,
мене, мани мо, надгрява,
Месеца, мамо, оскърбява.
Ако таз мома не взема,
не ще си ясно изгрявам!
Да идеш, мамо, при Бога,
да идеш да го попиташ
бива ли и приляга ли
жива момата да вземем!
Слънчова стара майчица,
тя си при Бога отиде
и си на Бога думаше:
- Божне ле, вишни Господи,
мене ме Слънце проводи
да дойда да те попитам -
че си Слънцето съгледало
във долна земя, в долен край,
една ми мома хубава,
Слънцето си надгрявала,
Месеца оскърбявала,
ако таз мома не вземе,
не ще си ясно изгрява.
Бива ли и приляга ли
жива момата да вземем?
Тогаз си Господ продума:
- Бива си и приляга си!
На личен ден на Гергьовден
ще пуснем златни люлчици
в Грозданкини равни дворове,
ще върви мало и голямо
за здраве да се люлеят.
Грозданкината майчица,
тя ще Грозданка заведе,
нея във люлка ще сложи.
Ще вдигнем златни люлчици,
жива Грозданка ще вземем.
Както го Господ, бе, каза,
и така са го сторили.
На личен ден на Гергьовден
спуснали златни люлчици,
вървяло й мало й голямо,
за здраве да се люлеят.
Грозданкината майчица,
тя си Грозданка заведе,
в златни я люлки сложила.
Таман я майка й люшнала,
люшнала и залюляла,
златни се люлки вдигнали.
Грозданкината майчица,
тя на Грозданка думаше:
- Грозданке, мила мамина,
девет си годин сукала,
девет месеца да говейш
на свекър и на свекърва,
на първо либе Слънчице!
А Грозданка й се зачуло
девет години да говей.
Малко се много минало,
цели ми девет години,
Грозданка дума не дума.
На десетата година
нея я Слънце изпъди,
че се за Дина ожени,
за Дина, Дина Деница,
Грозданка ще им й кумица.
Грозданка свещи държеше,
на Деница було запали,
а Деница си продума:
- Грозданке, млада кумице,
като си няма немица,
защо си сляпа слепица,
що ми булото запали?
А Грозданка си продума:
- Нито съм няма немица,
нито съм сляпа слепица,
мене ми мама поръча,
девет съм годин сукала,
девет години да говея
на свекър и на свекърва,
на първо либе Слънчице.
Като я Слънце зачуло,
то си Деница изпъди
и си Грозданка вземало.
Деница се Богу молеше:
- Божне ле, вишни Господе,
стори ме, Боже, престори
една ми стичка й лястовичка,
че нависоко да хвръкна,
в Слънчови двори да кацна!
Де седя Господ да слуша,
де седя ангел да писа,
я че я Господ престори
една ми стичка й лястовичка,
че нависоко хвръкнала,
в Слънчови двори кацнала
и си Слънцето кълнеше.
Като я Слънце зачуло,
че си лястовичката хвана,
че взема остри ножички,
че й крилцата отряза,
крилцата и опашката.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014