* * *

Слънчева женитба

Славки си рожба не трае.
Добила Славка момиче -
чуди се Славка, мисли си,
как да си рожба нарече.
Нарекла си е Грозданка,
да хи е грозно имено.
Расла Грозданка, порасла,
станала мома хубава.
Ага я Слънце оварди,
на небо се е запрело
Грозданка да си погльода.
До три е дене трептело,
трептело, нее гльодало!
Слънчова стара майчица,
три дене го е чекала,
три дене хлеб е пекала
и вечере му сгадала,
да дойде, да вечерува,
ала то не доходало.
Ага си Слънце отиде,
стара го майка питаше:
- Слънчице, мое Слънчице,
оти се, сино, забави?
Три дене сам та чекала,
три дене хлеб сам пекала
и вечере сам сгадала
да дойдеш, да вечеруваш,
ала не дойде никакъв!
Слънце на майка викаше:
- Мале ле, стара мале ле,
иди ми, мале, при Бога,
та си го, мале, попитай -
дава ли изин да зьомам
Грозданка мома хубава
долу, от чернана земя.
Ако ми изин Бог даде,
да идем да я зьомиме,
за мене драга невеста,
за тебе млада измена.
Ходила майка, питала,
изин е взела от Бога
да си се Слънце ожени.
На личен ден, на Гергьовден,
тьовни си мъгли спуснаха,
та си Грозданка вдигнаха
в синьоно небо високо.
Грозданкината майчица
по дворове си ходеше,
бели си ръки коршеше,
морна си коса мокнеше,
ситни си сълзи сипеше
и жално-милно плачеше,
плачеше и нарицаше:
- Грозданке, моя дъщеро,
теб ти бе грозно имено,
и пак при Бога отиде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014