* * *

Слънчева женитба

Мама Слънчице думаше:
- Слънчице, мило мамино,
нали те мама учеше,
да идеш грейка да грееш,
до пладне грейка да грееш,
от пладне ти да си дойдеш;
пък ти ми, сино, как стана,
три дни ми, сино, как грееш,
как грееш, не си дохаждаш,
хора по къра изгоряха,
деца под сниопи измряха,
стадо по поле изгоря!...
Слънчице дума мами си:
- Седял съм, мамо, гледал съм
Добринка добро момиче -
в мала градинка седеше,
всякакво цвете береше,
тя грее, мамо, аз грея,
не можах да я надгрея,
чудя се, мамо, мая се,
как да Добринка излъжа.
Мама Слънчице думаше:
- Слънчице, мило мамино,
и туй ли да те науча,
тази ми, синко, наука;
светите дене ще дойдат,
ще дойде свети ден Гергьовден,
че спусни люлки от небе,
на личен ден, на Гергьовден
за здраве да се люлеят,
всичките моми ще дойдат
и Добринка мома ще дойде,
тогаз си люлка повдигни,
че я в небеса издигни!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014