* * *

Слънчева женитба

- Ой, Слънце, Слънце, ти, ясно Слънце,
ти като светиш млого високо
и като гледаш млого далеко,
ми не ли знаеш бильля за рожба,
бильля за рожба, за мальки деца?
- Мари, Дафино, тежка болярко,
тежка болярко, ти яловице,
та знам го, знам го, брано го немам.
- Ой, Слънце, Слънце, ти, ясно Слънце,
ти набери го и донеси го,
шото го имам, твое нека е!
И той го набра и го донесе,
тя го сварила във ново гърне
и го изпила, и е родила,
и е родила женско детенце,
и го кръстила ясна Зорница,
та го имала девет години,
Слънцето трепти, трепти, захода
и на Дафина тихум говори:
- Мари, Дафино, тежка, болярко,
нали се облог, облог обложи
и ми обеща, щото го имаш,
щото го имаш, мое да си е,
дойде ли време да си го взема?
- Ой, Слънце, Слънце, ти, ясно Слънце,
кога го видиш, да си го вземеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014