* * *

Слънчева женитба

Родила Славка детенце
и то било момиче.
Чуди се Славка, мае се,
какво име да кръсти,
името грозно да бъде,
дано е дете хубаво.
Най-подир Славка намисли,
име Грозданка да кръстят.
Расна Грозданка, порасна,
та стана на стан девойка,
та никъде майка й я не пуска,
Слънцето да я не погледне.
Тъмен се облак зададе
три дена преди Гергьовден.
Всички на двора излезли.
Тогава Грозданка излезна
в бащини малки градини.
Как си я Слънце загледа,
три дена все я гледало.
Като се у дома завърна,
стара му майка го пита:
- Що стоя, синко, що гледа?
Слънце на майка думаше:
- Аз съм Слънце на небе,
друго е Слънце на земя.
Ако, мамо, не го вземем,
няма да грея, що греех!
Майка на Слънце думаше:
- Сега идва Гергьовден,
златни люлки ще пуснем,
всички за здраве ще се полюлеят,
майка Грозданка ще изведе.
Щом като седне на люлки,
с люлки ще я вдигнем,
две Слънца да греете.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014