* * *

Слънчева женитба

Имала й мама, имала й
една дъщеря Марийка.
Расла й Марийка й порасла,
станала й мома голяма,
че я мама й оженила,
ала си рожба немала,
от сърце рожба родена.
Мама Марийки думаше:
- Марийке, мила на мама,
и туй ли да те науча?
Я иди мама на Тунджа,
на Тунджа и на Марица,
че земи бяло камъче,
че го хубаво накъпи,
в топли го нанки загъни,
в златни го люлки залюлей,
залюлей и му позапей:
- Нани ми, нани, камъче,
дано ми станеш детенце!
Марийка мама послуша,
отиде долу на Тунджа,
на Тунджа и на Марица,
че си зе бяло камъче,
че го хубаво накъпа,
топли го нанки загъна,
златна го люлка залюля,
залюля и му позапя,
триста му песни изпяла:
- Нани ми, нани, камъче,
дано ми станеш детенце!
Кат го Марийка разгъна,
какво ми чудо станало -
камъче дете станало.
Че го й Марийка кръстила
хубаво име Добринка.
Расна Добринка и порасна,
станала й мома голяма,
мама и не я пущала
ни за вода, ни за говеда.
Мама й за вода отиде,
Добринка навън излезе,
кат я Слънцето видяло,
три деня й Слънце греяло,
греяло, не захождало.
Мама Слънчице думаше:
- Слънчице, мило мамино,
нали ти мама заръча
до пладня, Слънце, да грееш,
от пладня да си залезеш,
че ми изгоряха, изгоряха,
старите баби у село,
младите булки в румъне,
дребни дечица в люлчици!
Слънчице дума мами си:
- Аз няма, мамо, да грея,
както съм греял по-рано!
Аз видях, мамо, аз видях
на долна земя една мома;
ако н' ми вземеш таз мома -
аз няма, мамо, да грея,
както съм греял по-рано!
Мама Слънчице думаше:
- Слънчице, мило на мама,
де се е чуло й видяло
от земя, синко, на небе!
Не може, синко, да стане!
Слънчице дума мама си:
- Майно ле, стара майчице,
аз ща та, мамо, науча
как да си вземем таз мома.
Утре е свети Гергьовден,
златни ще люлки да пуснем,
всичките моми ще дойдат
за здраве да се люлеят,
най-подир ш' доде Добринка
за здраве да се люлее,
и ний ще люлки да вдигнем!
Казали и го сторили,
златни си люлки пуснали.
Всичките моми идвали
за здраве да се люлеят,
най-подир доде Добринка
за здраве да се люлее -
и се й люлката вдигнала.
Откак Добринка вдигнали,
оттогаз греят две Слънца;
пролет ми грее Добринка,
лете ми грее Слънчице.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014