* * *

Слънчева женитба

Прочу се гюзел Драганка,
че й била много хубава,
Месечинка надделявала,
ясното Слънце надгрявала.
Чул Господ, каил не станал,
че спуснал Господ две люлки,
да се люля старо и младо
за Господьово здраве.
Ред по редом, редом дойди
и на бяла Драганка.
Ето и Драганка иди,
със три алайка иди:
първия алайк път й мете,
втори алайк чадър й носи,
третия й рокля държи.
Че се Драганка качи,
еднъж се и дваж залюляла,
Господ си люлки издигна
с гюзел бяла Драганка.
Драганкината стара мама
тичом тича, виком вика:
- Драганке, синко Драганке,
ако те Господ за слуга взема
хубаво да му слугуваш,
ако те Господ за снаха взема,
хубаво хатър да гледаш
на свекър и на свекърва,
на девер и на зълва,
и на по-големи етърви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014