* * *

Слънчева женитба

Хубава била Марийка,
защо е била хубава,
ясно я Слънце залиби!
Откак я Слънце залиби,
майка я нийде не пуща.
Кога е било вечерта,
мама на Слънчу думаше:
- Слънце, мило, мамино,
дали ти мама заръча
до пладне, Слънчо, да грееш,
от пладне в облак да влезеш,
че изгоряха жътвари,
жътвари по чакъми,
орачи по черни угари,
косачи по росно ливаде,
лозари по лозята.
Слънчо на мама думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
прости ми, мамо, и сега,
и сега, мамо, и таз вечер,
че аз се, мамо, залисах,
хубава мома съгледах,
хубава мома, Марийка,
долу на черната земя.
Аз съм си Слънце на небо,
а тя е Слънце на земя,
на земя, мамо, между хората!
Откак я, мамо, съгледах,
съгледах, мамо, залюбих.
Майка я нийде не пуща,
ни за вода, ни на хоро.
Три дни стоях и греях.
Как ще я, мамо, вземеме?
Мама на Слънчо думаше:
- Слънчице, мило, мамино,
на всичко съм те учила
и това да те науча.
Кога ми дойде Гергьовден
ще пуснем златни люлчици,
всичките моми ще дойдат
за здраве да се люлеят
и Марийка, синко, ще дойде.
Ти вдигни златна люлчица,
та я в небеса отнеси
и си Марийка вземи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014