* * *

Слънчева женитба

Расла Добринка, пораснала,
станала мома хубава,
майка не я пускала,
нито на вода, нито на говеда.
Майка за вода отиде,
Добринка навън излезна,
на висок чардак седеше,
костен гергеф си шиеше.
Там си я Слънце съгледа.
Три дни гледало, треперило,
треперило, не захождало.
Майка му гостба готвила,
готвила, сина си чакала,
чакала и въздишала:
- Къде се Слънце забави,
ще му гостбата изстине!
Като си се Слънце завърна,
майка му тихо говори:
- Слънце ле, мило мамино,
защо се Слънце забави,
та ти гостбата изстина?
Слънце на майка думаше:
- Да знаеш, мале, да знаеш,
на тази земя, под небето,
каква съм мома съгледал.
Аз съм си Слънце на небето,
тя си е Слънце на земя.
Знаеш ли майко, знаеш ли?
Ако Добринка не взема,
аз не ще силно да грея,
както досега изгрявах.
Майка на Слънце думаше:
- Слънце ле, мило мамино,
как ще си мома вземем,
като си е мома на земя,
а ние светим на небето?
Слънце на майка думаше:
- Лесно ще мома вземем,
ще пуснем златни люлчици,
на Добринкини си двори,
на свети божи Гергьовден,
мало, голямо ще върви,
за здраве да се люлее.
Ще дойде, мамо, Добринка,
на люлка да си поседне,
за здраве да се люлее.
Тогава, мале, тогава,
тъмен ще облак създадем,
силен ще вятър да духне,
Добринка ще си вдигнем,
на небето ще я вдигнем.
Какво е Слънце казало,
това е Слънце сторило.
Пуснало златни люлчици,
на Добринкини си дворове.
Мало, голямо вървяло,
за здраве да се люлее,
най-подир дошла Добринка,
на люлка си седнала,
тъмен облак се зададе
и силен вятър задуха,
че си люлка вдигнали,
на небе са я вдигнали,
Слънце и негова майчица.
От тогава на небе греят,
две си ясни Слънца:
едно е Слънце - Слънцето,
друго е Слънце - Добинка.
Слънце грее лятото,
Добринка грее пролетта.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014