* * *

Слънчева женитба

Дафина, грозна ле Дафина!
Стоян Дафина оставя,
оставя и парясува.
Дафина Стоян думаше:
- Стояне, любе Стояне,
глави се, Стояне, жени се,
я ще ти сватба остоя,
посрещна, Стояне, изпратя!
Главил се Стоян, женил се,
дойдоха сватба голяма,
Дафина сватба посреща,
калмани коня похвана,
калтати ръка целува.
Невяста от кон продума:
- Деверьо, мили деверьо,
бре, чия тази невяста,
дето си сватба посреща?
- Невясто, млада невясто,
това е грозна Дафина,
дето я Стоян оставя,
защо не му е хубава
като първата неделя
и повторната година.
- Деверьо, мили деверьо,
йели ме назад повърни,
ели ме от кон погуби -
тази не му й югодила,
та аз ли ще му угодя!
Туриха да ги венчават,
Дафина сватба светеше,
бели й ръки загоряха.
Невяста от було продума:
- Невясто, млада невясто,
яко си няма немица,
та не си сляпа слепица,
бели ти ръки изгоряха.
Невяста са Богум помоли:
- Дай ме, Боже, пиле лястовичка,
да изхвръкна из оджака!
Даде Господ пиле лястовица,
изхвръкнала из оджака.
Девер я фати за гайтане,
гайтане са изкъсали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014