* * *

Мома с чудна риза се наддумва с овчар

Похвали се, Дойне ле, Коладе ле,
малка мома, момне ле, Коладе ле,
снощи вечер на кладенчец,
на кладенчец, на изворчец,
че си има девет ризи,
девет ризи копринени,
я й десета сребро й злато.
Де я зачул вакъл овчар,
вакъл овчар с меден кавал,
с меден кавал, с тежък съзмал.
Отговарва вакъл овчар:
- Ой те тебе, малка мома,
чувал съм та, хвалила си се,
че си имаш девет ризи,
девет ризи копринени,
а десета - сребро и злато,
твои ли са, или не са?
Отговарва малка мома:
- Ой те тебе, вакъл овчар,
има и мои, има и твои!
Като пасеш тия овци,
твои ли са, или не са?
Отговарва вакъл овчар:
- Ой те тебе, малка моме,
има и мои, има и твои!
Колко звезди в синьо небе,
толкоз здраве в тази къща!
И на тебе, ой сайбия,
весел бъди все година,
все година и догодина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014