|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома с чудна риза се наддумва с овчар
Похвали се Дона мома, Коладе ле,
Доне ле, момне ле, Коладе ле,
снощи вечер на кладенци,
на кладенци геранови,
геранови, геранкови,
пред момите, пред момците,
че си има ран босилек -
ран босилек, ситна чубрица.
Отде я дочу Петко овчаря,
Петко овчаря отговаря:
- Аз ще пусна сиво стадо,
сиво стадо, три хилядо,
да опасе ран босилек,
ран босилек, ситна чубрица!
Дона мома сълзи рони,
сълзи рони, Бога моли:
- Пусни, Боже, люта слана
да ослани ран босилек,
ран босилек, ситна чубрица,
да измори сиво стадо,
сиво стадо, три хилядо!
Тебе пеем, Дона мома,
тебе пеем, Бога славим!
Рибен, Плевенско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|