|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома с чудна риза се наддумва с овчар
- Мома Ангьо, гяволита,
щеш ли, Ангьо, да ме вземеш?
- Не щем, Петре, да те вземем!
- Па щеш, Ангьо, да ме вземеш!
- Не щем, Петре, твоя да съм,
стори щем се тънка игла,
скута щем се ситна тора!
- И я, Ангьо, ситно сито,
пресея щем ситна тора,
па ще найдем тънка игла,
па щеш, Ангьо, моя да си!
- Не щем, Петре, твоя да съм,
стори щем се тънка змия,
скута щем го сфо ливагье!
- И я, Ангьо, остра коса,
покоси щем сфо ливагье,
па ще найдем тънка змия,
па ще, Ангьо, моя да си!
- Не ща, Петре, твоя да съм,
откупи щем сфо солимен,
отрови щем ясно гърло;
не ща, Петре, твоя да съм!
Макреш, Видинско (СбНУ 41/1936, с. 399); скута - скъта, скри.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|