* * *

Мома с чудна риза се наддумва с овчар

Ой, Коледо, мой Коледо!
Садила е малка мома,
ран босилек, зелен здравец.
Научи се вакъл овчар,
вакъл овчар с сиво стадо
да й пасе ран босилек,
ран босилек, зелен здравец,
А мома му проговаря
проговаря, уговаря:
- Абре, овчарю, шилегарю,
не ми паси ран босилек,
ран босилек, зелен здравец!
Аз ще стана мренка риба,
отида ще в бистър напой,
размята ще се, разскача ще се,
размъти ще бистър напой,
измори ще сиво стадо,
сиво стадо до хилядо!
А овчар й отговаря:
- Аз ще взема тънка мрежа,
отида ще до бистър напой,
улови ще мренка риба,
жива ще я на огън туря!
Момата му проговаря:
- Аз ще стана медна игла,
отида ще в овчи тора,
измор ще сиво стадо,
сиво стадо до хилядо!
- Аз ще викна стари баби,
стари баби с гъсти сита,
пресеят ще овчи тора,
намери ще медни игла,
па ще взема върха, та в ушите!
Но мома му отговаря:
- Абре, овчарю, шилегарю,
не ми паси ран босилек,
ран босилек, зелен здравец!
Аз ще стана метил поле,
измори ще сиво стадо,
сиво стадо до хилядо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014