|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома с чудна риза се наддумва с овчар
Ой, Коледо, мой Коледо!
Ледо! / Сяла мома ран босилек,
за ден сеян, за нощ никна,
за нощ никна и изрина се,
гъстак беше като мъгла.
Научи се, бре, млад овчар,
да си гази момино цвете,
момино цвете, ран босилек,
а мома му отговаря:
- Стана ще си ситен метил,
хвърли ще си в Овче поле,
измори ще ти сиво стадо!
А овчар й отговаря:
- Стана ще си жежко слънце,
измори ще си ситен метил!
А мома му отговаря:
- Стана ще си мренка риба,
хвърля ще се в овчи напой,
плаша ще си сиво стадо!
А овчар й отговаря:
- Стана ще си ситна мрежа,
хвърля ще се в овчи напой,
улови ще си мренка риба,
ще е жива тя в огъня!
Тебе пеем - Богу славим!
Колко здравец по планини -
толкоз здраве в тая къща!
На човечно, на добично,
и на стари старейшини,
и на млади домакини!
Червен бряг, Луковитско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|