* * *

Мома с чудна риза се наддумва с овчар

Похвали се, Дойно ле, Коладе ле,
малка мома, Добро ле, Коладе ле,
снощи вечер, на кладенче,
че си има тънки дари,
тънки дари и месали,
девет ризи копринени,
десетата - сърма и злато.
Припаднало е тъмна мъгла,
тъмна мъгла, ситна роса,
то не било тъмна мъгла,
я най било сиво стадо,
сиво стадо гермеч върви,
от край небе, до край земя,
напред върви Нанчо чобан,
разтирва го, разсвирва го,
с кован кривак, с меден кавал.
Къде я зачу Нанко чобан,
отговаря Нанко чобан:
- Аз ще стана ситен молец,
ще ти сдробя тънки дари,
тънки дари и месали,
девет ризи копринени,
десетата - сърма и злато!
Отговаря Добра мома:
- Ой те тебе, Нанчо чобан,
аз ще стана ситен метил,
ситен метил, жълта роса,
жълта роса росничена,
да ти моря сиво стадо;
и ще стана мряна рибя,
да ти мъти студена вода,
да ти жадней сиво стадо!
Отговаря Нанчо чобан:
- Аз ще стана ситна мрежа,
ще си хвана мряна риба!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014