* * *

Обзаложила се да преплува морето

Радка се на бас хванала
с трима турци, анадолци,
морето да си преплува,
от Бяло море до Бургас.
Като се в море хвърлила,
морето буйно и дивно, (2)
бели й ръце лопати,
тънка й снага кормило,
руса й коса ветрило.
Плувала Радка, плувала,
стигнала чак до Созопол.
На брега бели гъркини,
бели си платна белеха.
Радка гъркини продума:
- Гъркини, бели робини,
я си платната хвърлете,
мене от морето извадете.
Тоз, който майка си не слуша,
тъй да се скита по море, (2)
от нийде помощ да няма.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013