* * *

Обзаложила се да преплува морето

Марикя каул правила
за девет жълти жълтици.
Марикината майцица,
на Марикя викаше:
- Марике, мале Марике,
недей се каул захващай,
че е морето дълбоко,
дълбоко, още щироко,
нигде си края нема.
Марикя майка не слуша,
ами се в море хвърлила.
Плувала, що е плувала
три дена и три нощи,
кога е глава подала,
нигде му края не виждаше.
Плувала що е плувала
още три дена и три нощи,
кога е глава подала
бели кадъни накрая,
бело си платно белеха.
Марикя вика кадъни:
- Яя си платното подайте,
за платното да се уловим.
Марикя се за платното улови
и си накрая изплува,
и си каула сторила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013