* * *

Обзаложила се да преплува морето

Заловила се й Марийка
със трима турци приморци -
морето да си преплува,
за три ми поли жълтици.
Мама Марийке думаше:
- Недей се, мама, залавя,
че е морето дълбоко,
дълбоко, кръстом широко,
на море край се не вижда,
на море краят - далече!
Марийка мама не слуша,
че си край море отиде,
бели си поли запретна,
руса си коса заметна;
тънка й снага - параход,
черни й ръце - лопати.
Плувала три дни, три нощи,
па си главата вдигнала,
на море краят да види.
На море край се не вижда.
Още е три дни плувала
и си за майка мислеше,
какво й майка казвала,
какво я майка учеше.
Пак си главата надигна,
на море краят виждаше.
Край море стоят гъркини,
гъркини, бели гражданки,
в море платна белеха.
Марийка дума гъркини:
- Бели си платна хвърлете,
на мене сестри станете,
от море да ме извадите,
да си накрая изляза.
Тежко ще имане да делим -
три поли жълти жълтици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013